Tose Proeski - Jedina

Priznajem pred svima
lutam vjekovima
trazim tebe, trazim nas..

...Признавам пред всички,
че странствам векове,
търся тебе, търся нас...

Никога не съм срещал жена като Мина. Надявам се, че ще успея да я спечеля по някакъв начин и се надявам да не се уплаши от това което всъщност съм. Много грехове са се натрупали в душата ми, която всъщност нямам, но каквото и да ми коства ще ги изплатя някак.
Почти наближаваше изгревът имах 15 минути да се прибера в тъмният ми ковчег скрит в подземията на замъка, но все още не можех да откъсна очи от спящата Мина. Толкова красива бе в съня си, можех да се доближа до нея и да вкуся от кръвта й на момента, но ...нещо в нея ме караше да не го правя. Тя ме привличаше с не само с кръвта си, а изобщо с всичко. Бих казал, че се влюбих от момента в в който я видях да свири на пианото. Но този момент не може да се опише. Мина се размърда в този момент – един слънчев лъч докосна бузите й, а аз стоях в сянката възможно най-далеч от прозореца и в този момент се усетих, че наистина трябва да изчезвам или Мина ще има изгорял вампир за закуска и никога няма да мога да я спечеля за себе си. Да определено, ще действам по – човешките начини за спечелване на едно сърце. Няма да действам по – бруталния вампирски начин. Тя не заслужава това.

Измина един слънчев ден прекаран в ковчега ми, спящ в дълбок сън и още щом залезе слънцето излязох от ковчега.
И още един ден....няколко дни все така...и в един от тези дни се качих горе...някой свиреше отново на пианото, познатата мелодия от онзи ден. Досетих се кой може да я свири. Изкачих набързо стъпалата и за секунди се оказах горе. Видях Мина с гръб, идеален гръб има. В този момент Изабел се показа, връщала се от пазар. С колко ли ме е одрала този път? Не, че ми е проблем парите, но просто се замислих като видях торбите който носеха слугите й.
- Господарю Годрик, Вие сте тук ?
- Да, Изабел.
Мина се обърна:
- Годрик?
- Мина
- Ще присъствате ли на вечеря с нас ? По цял ден Ви няма, Изабел казва, че много работите и нямате време за мен *изчервяване*
Обърнах се и погледнах Изабел с поглед казващ “довечера може да те убия докато спиш”, как е могла да накара Мина да си мисли, че не се интересувам от нея.
- Разбира се, Мина. Ще присъствам
- Чудесно 
Изабел се усмихна и каза : - Добре, ще кажа на слугите да сложат още един прибор след като ще присъстваш.
- Мина, би ли изсвирила нещо за мен?
- Разбира се, Годрик
Докато Мина свиреше нещо се приближих до Изабел.
- Нали не си й казвала нищо, за това, че съм вампир?
- Разбира се, че не! Нали заповедта ти беше такава? Или си я променил?
- Не, не съм. Остава си в сила. Но за вечерята искам да сме само двамата с Мина, ти и всички останали да ви няма. Квото искате правете, но да не надушвам присъствие изобщо около нас. Дори и ти! Знам, че си много любопитна какво изпитвам към Мина, но не е твоя работа.
- Слушам Годрик.
Мина ни погледна, и аз се усмихнах, както и Изабел. Надявах се, да не се уплаши довечера, като й кажа, че съм вампир. Да, твърде скоро ще й го кажа, но не можех вечно да крия, къде съм през деня. Уж, че работя, а всъщност си спя.
Мисля, че е достатъчно силна за да го приеме или да избяга с писъци. Всъщност си представям тази картинка и хич не съм оптимистично настроен. Макар, че както е известно вампирите нямат чувства, но аз не мисля така. Напротив имаме, поне това човешко нещо е останало в нас, макар, че е притъпявано през годините или по точно откакто съм вампир. Е, едно е ясно Мина, отключва човешките ми чувства и глад, но само дето не ми се яде пица. А по възможност истинска кръв!
За вечерята Изабел каза, че ще приготви малко кръв за мен в формата на вино, за да мине поне началото пред Мина, пък после сам да съм се оправял. Ама сам заповядах да сме сами.

Настана време за вечерята. Мина слезе, беше все така красива. Помогнах й да седне на стола. Слугите донесоха яденето, Изабел сипа червено вино от незнам си коя година на Мина, а на мен ми сипа пак червено вино от друга година под предлог, че това било любимото ми. Да, де животинската кръв не ми е най-любимото, но в дни като този ще се задоволя с това. Макар, че такива дни досега не съм имал, не и чак толкова специални.
- Годрик, колко време ще останеш тук.
- Ами още 1 месец и после заминавам за скандинавските полуострови в другото ми имение.
- И ще оставаш там?
- Не, в Бон Темпс съм след това, там имам бар. И съм нещо като шериф на градчето. На скандинавските полуострови е много хубаво, но Бон Темпс ми повече харесва.
- Разбирам, Годрик. Ще ми липсваш.
- И ти на мен / А си правя планове да те взема с мен/
Отпих от “виното”, Мина също и си похапваше от салатката.
- Няма ли да хапнеш.
Съвзем бях забравил за яденето, но пиех от “виното”.
- Да не ти е лошо, Годрик.
- На мен ли ? Не, просто е съм гладен.
- Всъщност, Мина. Бих искал да ти кажа нещо.
- Разбира се, Годрик. Кажи какво има?
- Всъщност, незнам как да го кажа, но ...предполагам, че си се досетила, че по цял ден ме няма и нормален, човек би се появил през деня на слънчева светлина най-малкото уморен. Но не и аз.
- Какво си ти ?
- Аз съм вампир!
Мина ме погледна леко уплашено. Учудващо, нямаше писъци и крясъци и не се наложи да я успокоявам. И не избяга. Странно! Сигурно е чувала за нас вече.
- Разбирам, Годрик, но как пиеш вино тогава? Вампирите пият ли вино ?
- Това не е вино, Мина. Това е кръв от животно. По-принцип пия човешка кръв, защото повече ми харесва.
- Значи...е можело да бъда изпита ?
- Да, Мина. (доста отдавна всъщност)
- Значи имам късмет.
- Не просто късмет, Мина. Знам, че е много неочаквано, но наистина нямам време и имам едва само месец тук, а месеца минава доста бързо. Мина, влюбен съм в теб от момента в който те видях да свирши на пианото. И вярвай ми няма нещо, което да ме накара да се откажа от теб освен ако ти самата не ме разкараш. Ти си наистина красива жена, всеки мъж би бил щастлив, аз определено не мога да се меря с един обикновен човек, защото нямам сърце, пия кръв и определено не мога да ти подаря слънцето. Но мога да ти подаря нощта и луната. Но само ако ти го искаш. Не бих пил от кръвта ти. Ако исках сега нямаше да те има. Не бих и могъл да ти дам всичко. Но ти си моят свят.
- Годрик, няма значение, че си вампир. В момента в който ти се появи и те попитах кой си, аз се влюбих в теб. Никога през 20-те си години от моя живот не бях срещала толкова красив мъж като теб. Харесваше ми това, че имаше нещо тайствено около теб, никой не искаше да ми каже какво става. Но сега вече знам тайната ти. Годрик, мисля, че не бих могла да живея без теб.
- Мина има още нещо, което трябва да знаеш. Нещо, което може да те накара да си промениш мнението.
- Кажи ми, Годрик.
Тогава й разказах как съм я намерил преди 20 години. Разказах й какво се е случило с родителите й. И как съм пратил един от вампирите да я докара до Румъния и да я даде на Изабел да се грижи за нея. Изабел, не е вампир, но имахме споразумение да стане част от нас. Но трябваше да се грижи за теб в замяна на това. И съвзем скоро тя щеше да стане част от нас Изабел.
Мина започна да плаче. Прегърнах я и я оставих да се наплаче.
- Благодаря ти, Годрик, че ми каза. Наистина отдавна исках да знам какво е станало с родителите ми, но Изабел не искаше да ми каже.
- Да. Бях й забранил. Съжалявам. Ако можех бих спасил и родителите ти, но ако бях отишъл по – рано. И извади късмет с мен, защото ако беше друг щеше да си мъртва отдавна.
- Благодаря ти, Годрик.
Мина се отлепи от прегръдките на Годрик и стана права. Годрик също стана. Погледнаха се един друг в очите, усмихваха се един на друг и устните им срещнаха първата си целувка.

Garou – L’aveu
Признанието на любовта -
това е мастилото от моите вени,
кръвта, която изтича от тях
когато пиша: „Обичам те!”

И така измина един месец в обяснения в любов, целувки и много страст. И трябваше да заминавам за скандинавските острови, защото имаше проблеми с местните вампири. Твърде много хора избиваха и трябваше да се разберем с тях. Но от друга страна хич не ми се искаше да напускам Мина. Толкова я обичах.
- Годрик, мили. Трябва ли да заминаваш там?
- Да, Мина. Неизбежно е.
- Тогава и аз идвам с теб. Не мога без теб. Плюс това имам нещо което трябва да ти кажа. И не може да ме изоставиш след като ти го кажа.
- Какво има, Мина.
- Бременна съм, Годрик.
- Бременна? В този момент ми приложа. – Невъзможно е, Мина. Сигурна ли си?
- Да сигурна съм. И детето е от теб.
В нашият свят е почти невъзможно да се роди дете от любов между вампир и човек. Просто пораженията за жената ще са прекалено голями и рискуваме да я загубим.
Мисълта да загубя Мина направо ме сковаваше.
- Мина, ще премахнеш детето.
- Не, няма Годрик. Ако искаш ме остави, но няма да махна детето.
- Мина! Нямаш си и на идея какво ще се случи с теб. Няма да успееш да го износиш. Дори е невъзможно. Детето ще изпие всичките ти сили. И ще заприличаш на скелет, а аз нямам желание да те губя.
- Няма ли друг начин.
- Доколкото съм чувал. Можеш да оцелееш единствено ако те превърнем в вампир. Но пак е рисковано, не мога да те загубя Мина.
- Ще опитаме всичко! Аз искам това дете!
- Добре Мина. Заминаваме за Скандинавските полуострови. Там ще направим всичко за детето.
- Годрик, найстина ли. Обичкам те!
- И аз те обичам Мина. И не мога да те загубя.
- Няма.
Изглежда, че ще заминем за скандинавските полуострови – Тримата.

Tose Proeski-Po tebe
С теб под един чадър да се скрия,
да съм щастлив, макар да съм мокър на половина.
като сухи листа сгази ме под себе си,
нищо не е грубо, ако е от тебе! нищо не е грубо, ако е от тебе