Ти ми показа любовта, както никой друг досега
С бъдещето пред нас, това е началото на тази любовна история.

Туко що пристигнахме в Швеция. Бях с любимата си Мина, трябваше да пътуваме през нощта, за да мога да я пазя от всички зли неща, макар, че аз самият съм олицетворението на едно зло. Бременността протичаше нормално, но все така с висока скорост. Явно бебето ще се роди по – рано. При вампирската бременност няма 9месеца, а много по – малко. Бебето все още не беше почнало да пие кръв от майка си, все още ядеше човешка храна. Надявах се и така да си остане, но едва ли. Вампирския доктор каза, че ще почне да иска и кръв и тогава щяло да стане страшно. Никога досега не ми се е случвало такова нещо.

Чувах сърцето на Мина как бие, и едно по – малко сърчице, което също биеше.
Боях се от това малко сърчице, можеше да ми отнеме Мина. Обичах го и го мразех едновременно.
Времето си минаваше, изминаха 2 месеца откакто сме в Швеция. Мина започна да се влошава, бебето беше започнало да иска кръв и си я взимаше от Мина. Тя беше отслабнала доста и може би нямаше да оцелее. Вампирския доктор каза, че ще трябва да я превърнем ако продължи да се влошава.
След още няколко дни, Мина каза, че е получила контракции, бебето било на път да се роди. Тя изпитваше нечовешки мъки, не пожела да я превърна в вампир за да не я боли толкова. Макар, че можеше и да не се получи нищо и да загубя и двамата. Повиках вампирския лекар да се яви незабавно и да започне всичко. Той се появи заедно с 2 сестри изхвърлиха ме от стаята и ме оставиха сам с другите вампири. Чувах кристално ясно писъците на Мина. Идеше ми да влезна и да я успокоявам, щях да разбия вратата сигурно ако Марк не беше ме извлякъл навън в нощта да пийнем кръв от някой заблуден човек. Но на мен изобщо не ми се пиеше кръв, мислех си за Мина и изобщо не огладнявах.

Изминаха около 2 часа минаваше 3ч. след полунощ. Мислех си да се връщаме вече в замъка, че откачах от мисли за Мина. А би трябвало след като съм вампир да не ми пука особено, но не е така.
Върнахме се с Марк в замъка. Всичко беше потънало в тишина, сякаш някой беше умрял. Огледах се, навсякъде беше пусто и никой не се меркаше. Наострих уши за да чуя сърцето на Мина. Открих го в нейната стая, както й равномерно дишане, беше заспала. Чух и друго сърце, значи бебето се беше родило.
Изкачих се бавно по стълбите за към 2 етаж където беше Мина и бебето, не исках да използвам вампирската си бързина, защо да я ползвам. Исках да стигна бавно, беше ме страх от ....какво ли ?
Доктора ме порещна отвърна :
- Честито, сър!
- Какво е ?
- Момченце. Жена Ви е добре, детето също.
- Сина ми...човек ли е ?
- До 18г. ще си бъде като човек, ще може да излиза на слънце, няма да има нужда да спи в подземията при теб. Но ще си се храни с кръв. Но след 18г. ще си бъде чист вампир, с всички екстри и няма и да има й следа от това, че е роден от човешка майка. Сърцето му също ще спре и ще си бъде жив мъртвец. Той е рядкост в нашият свят. Дори бих казал, че може би ще е по-силен от някой вампири и разбира се ще искат да го убият.
- Благодаря Ви, докторе. Какво да правя сега?
- Как какво. Отиваш да видиш жена си.
- Благодаря. Марк ще Ви закара до вкъщи и ще Ви плати за услугите.
- Сър. И се поклони доктора.
Отворих вратата на спалнята и влязох, Мина беше седнала на леглото и гушкаше бебето. Почти не ме чу как влязох. Вампирите имаме способността да влизаме безшумно без никой да ни усети.
Усмихваше се и подаваше пръстче на бебето, играеха си.
- Слънчицето на мама. Мама много те обича.
- А мен не ме ли обичаш?
- Годрик, миличък уплаши ме. Не бива да влизаш така безшумно. Разбира се, че те обичам. И ела тука да се запознаеш с сина си.
- Измислила си му име.
- Да. Ерик ще се казва.
- Съгласен съм.
- А сега татко Годрик ела да се запознаеш с сина си Ерик.
Ако бях човек сърцето ми щеше да се пръсне на хиляди парченца, но съм просто вампир и ще огладнея от толкова много чувства.
Приближих се и седнах до Мина. Тя държеше това малко човече Ерик, плод на една човешко-вампирска любов. Ерик беше заспал сладко в прегръдките на мама и изобщо не му пукаше какво става. Още повече че татко му е тука. Не смеех да му пипна пръстчетата от страх да не го счупя, но му подадох пръст и Ерик веднага го стисна с цялата си сила, която имаше едно бебе.
От този момент не бях същия, това дете и Мина бяха целият ми свят. Бях убеден дълбоко в себе си, че няма да бъда толкова лош занапред.

Измина една година в идилия и смях . И разбира се много игри с Ерик и Мина. Скоро щеше да настъпи времето, когато ще трябва да му обясня какво всъщност е. Пиеше си кръвта, но не му беше интересно дали има друга храна. И как ще поиска като тази му е добра.
Марк ни дойде на гости в Швеция. Каза, че в Бон Темпс е имало проблеми и аз като шериф трябваше да присъствам там, но никак не ми се искаше да изоставям Мина и Ерик, но за съжаление ми се налагаше. Мина каза да отивам и да не се притеснявам. Къде ще намеря по – добра съпруга от нея? Тя все още беше човек, не е пожелала да я превърна, но явно и не иска.
Заминах за Бон Темпс с много лошо чувство в себе си. В Бон Темпс имаше някакви размирици и скандали между вампирите. Оправих ги за нула време и бързах да се прибера в Швеция.
Изминаха няколко денонощия пристигнах в Швеция, късно вечерта. Мина сигурно спи, но щях да я събудя. Носех и подарък, един пръстен с диамант, който го нямаше никъде по света. Слязох от колата. Никой не ме посрещна. Странно наистина. Влязох в замъка. Гробна тишиа цареше навсякъде. Ослушах се. Чувах само едно сърце да бие ....а трябваше да бият 2 сърца. На Ерик и на Мина. А на Ерик сърцето ще спре след 18г.
Изкачих скоростно стълбите. Открих първия труп по стълбите и още няколко трупа около вратата на Мина. Влязох и видях трупа на Марк и още много вампири. Тялото на Мина също. Тя беше мъртва, обезобразена, а Ерик до нейното тяло и плачеше. Аз също се разплаках, кървави сълзи се стичаха по бузите ми. Бях ядосан на целия свят и щях да открия тези, който убиха моята любов и мойто семейство. В този момент осъзнах, че Ерик е жив и все още имам семейство макар и не цяло.
Ако бях превърнал Мина в вампир, това нямаше да се случи. Щеше да оцелее сигурно?
Незнам беше късно да го мисля. Тя беше мъртва. Взех Ерик в прегърдките си. Той беше единственото, което ми е останало от Мина. Обадих се на едни мой верни приятели вампири. Дойдоха след 1 час. Бяха ужасени от кървавата вендета срещу семейството ми. Навсякъде имаше кръв. Събраха труповете без на Мина трупа и ги изгориха. И аз и Ерик и верните ми приятели заедно с трупа на Мина, отидохме на могилата над замъка, любимото място на Мина приживе.
Изгорихме трупа й там на могилата. Сбогувах се с нея с кървави сълзи и се заклех да отмъстя за нея. Ерик, едва ли ще си спомня това нещо. Макар, че остана без майка, но има баща поне!
Нищо вече не ме задържаше в Швеция, щях да се върна в Бон Темпс с Ерик, макар, че бяхме шведски поданници, но след вендетата нямаше какво да правя тука.
Но преди да замина щях да открия кой уби мойта Мина. Открихме вампирите убили Мина, заловихме ги, оковахме ги в сребро. И ги завързахме за едни сребърни кръстове, щяха да изгорят с изгрева, на сутринта щяха да са пепел. Това беше смъртта от която се страхуваха всички вампири. Седяхме до изгрев почти да ги оковаваме и разпитваме.
На сутринта изгоряха. Изабел, която беше човек ги гледа как изгарят и ни каза после.
Животът ми продължава с Ерик. Заради него съм жив.
Преди да замина открих в замъка едно писмо на Мина, за Ерик и мен в случай, че нещо се случи с нея. Явно е знаела, че може и да не оживее някой ден. Трябваше по – рано да я превърна, но как бих могъл да знам.
Ето и писмото :
Годрик, искам да знаеш, че каквото и да стане винаги съм те обичала от самото начало. Откакто те срещнах и винаги ще те обичам. Завинаги. Ти ми дари най-ценното – Ерик. Ако нещо се случи с мен пази нашето слънчице Ерик. И му предай всичките ни общи спомени за да знае коя съм.
Обичам те Годрик.
От твоята голяма любов Мина.

От тука нататъка кралице, знаеш историята за мен и Ерик. Как сме живяли и знаеш всичко за Ерик, но това са подробности. Ще трябва да му дадеш и писмото на Мина, и както й нейното колие от перли. Любимото й. В случай, че мен ме няма един ден. Защото наистина няма да ме има един ден. Защото съм твърде стар и уморен за да живея повече. Надявам се, да ми прости, за всичко.

Кралицата се обърна към Ерик. Това е историята на Годрик – твоят баща и Мина. Ето ти снимка на Мина, той никога не ти я показа, не ти каза достатъчно за нея и то истината, но вече знаеш.
Подаде му снимката на Мина, колието от перли и писмото от Мина.
Ерик се разплака и му потекоха кървави сълзи. Кралицата го прегърна.