Любов...какво е това? Някой твърдят, че е много силно чувство, което те праща надалеч в небесата. А пък други твърдят, че това е дяволският дар. Много хора са на различно мнение, но ти на какво си? За мен любовта е истинска, прекрасна, нежна и сладка. Тя играе важна роля в живота на всеки човек...или по точно на всяко същество!

Никога не бихте познали на кой човек са тези думи…Може би е този който си мислите, а може би – не. Ами това са мислите на Ерик преди да стане вампир. Ами сега е вампир дали все още мисли същото. Може би някъде дълбоко в себе си – да, но трябва някоя мацка да му ги изкара наяве. Досега само Годрик изкара истинската му същност наяве, добрата му страна, но после отново се скри и отново стана железния вампир, от ЗЪБтазия и всички останали, който го познават като коравият вампирски шериф на Бон Темпс. Но да се върнем към реалността, а именно където свърши последния ред.
В къщата на Бил се заоформяше пореден скандал между Ерик и Джесика. Да Джес е необуздано момиче, държи се като такава особено след скарването й с Хойт. Лош Хойт…заслужава си боят момчето. Но и го оправдаваме, той научи толкова много шокиращи новини, че го оправдаваме. Има пълното право да остане малко насаме с себе си и да разбере какво иска. А дотогава ще се наслаждавме на детското пардон “девственическото” поведение на Джесика.
- Джесика! Къде си по дяволите!
Крещеше Ерик долу в дневната на Бил.
- Не ми стигат проблемите покрай Бил и Суки, а трябва да те търпя и теб.
- Да, ще трябва да ме търпиш. След като го няма Бил мога да си правя каквото си искам.
- А аз знаеш ли, че мога да те напердаша. Все пак съм много по стар от теб,а ти нямаш и 18г. Ясно ли е, ще се държиш както трябва иначе ще те пратя да видиш главния шериф. Спомняш ли си го? Когато Бил те превърна в вампир.
Джесика потрепери и каза : - Разбира се,че помня, то това не се забравя.
- А така! А сега аз смятам да литна до Суки, че ми писнаха тея детски изпълнения. Определено точно сега ми липсваше само да отвличат Бил.
Из мислите на Ерик : “Е тъкмо Суки е само за мен, ще имам достатъчно време да си поиграя с нея”
Отидох до бара на Мерлот, видях Тара на бара /еха получи се рима/ и отидох до нея.
- здрасти Тара.
- Мамка му, по-дяволите какво правиш тука.
- Леко, по – полека де. Стига си викала тия дяволи, след като аз съм тука.
- Ти си дявола?
- Има нещо такова. Къде е Суки.
- Отзад е. Оправя счетоводството
- Откога Суки води счетоводството на бара на Мерлот. Нали е просто сервитьорка.
- Откакто го няма Сам Мерлот тя отговаря за всичко. А и нали и Бил го няма и всичко на нея се пада.
- Е принца е тука да я спаси.
- О, Ерик…ти принц? Дали не си се объркал нещо.
- Никак. Ще ходя да видя Суки. До скоро Тара.
- До скоро, дяволе.
- И поздрави на братовчед ти.
- Може и сам да си го видиш.
Ерик закрачи бавно почти като човек, защото все пак трябваше да се прави малко или много на човек, не искаше да рискува да разберат, че е вампир. Макар, че за жителите на Бон Темпс поне повечето знаеха кой е той и защо не трябва да се забъркваш с човек като него или по кратко казано вампир.
Отиде отзад и реши да се отбие при Лафайет.
- здрасти Лафи
- По дяволите.
- Няма смисъл да бягаш Лаф. Все пак последния път ти помогнах много нали?
- Надявах се да не те виждам въпреки, че имаме общ бизнес.
- Не забравяй това, ние сме партньори именно заради Ви. Иначе досега да си мъртъв в онова мазе. Просто ми трябваш.
- Ясно. Ти накъде си тръгнал?!
- Да видя Суки и да разбера нещо повече за Бил.
- Едва ли ще научиш нещо за Бил, но все пак ….нека …как беше фразата !? Нека силата бъде с теб….или нещо такова. Фродо ли го беше казал, не помня ?!
- Ще бъде и още как.
Стигнах до офиса на Мерлот и се замислих дали изглеждам добре. По-дяволите, аз съм Ерик разбира се, че изгеждам добре.
Почуках на вратата и влязох без дори да дочакам отговор.
- здрасти Суки.
- По дяволите, здрасти Ерик. Трябваше да изчакаш отговора ми.
- Да почаках го цяла вечност, нужно ли е да чакам. Все пак съм човека който присъства в сънищата ти.
- Не е вярно. По дяволите не те сънувам.
- Айде стига с тоя дявол, и ми е пределно ясно, че се чувстваш …хм …как да го кажа…възбудена от мен и привлечена от мен…просто съм секси бога.
- Не можеш да замениш Бил.
- А ти откъде знаеш, че не съм по – добър от Бил.
- Е няма как да зззнам.
- Не заеквай…ще разбереш по натам. Но все пак нека да гооврим по същество. Какво знаеш за Бил.
- Ми не много. Вечеряхме и ходих до wc да се поосвежа и после като се върнах масата обърната всичко преобърнато.
- А ти защо си ходила да се освежаваш. Доколкото ми е известно с Бил нямате толкова проблеми с разкрасяването, да не би да ти е бил дошъл цикъла. Опа лош съм а?!
- Сега не е нужно да знаеш защо.
- Трябва да знам ако искаш да го открия.
- Не е нужно да знаеш.
- Суки, престани да се държиш като дете. Джеси ми прави проблеми и скоро ще се наложи да я затворя просто в някой ковчег докато намеря Бил, но и ти си същата. И теб ли да те затворя някъде? Така, че казвай.
- Ами...ъм...как да го кажа.
- Казвай!
- Ами Бил Комптън ми предложи да стана негова съпруга
- Жена !?
- Да. Щях да му кажа...да бях раздвоена заради теб тъпако! Нали заради твойте проклети куршуми и “скъпа , ще умра ако не ми извадиш куршумите” съм привлечена и от теб. Ама си обичам повече Бил.
- Внимавай, че в края на крайщата не се знае как ще се развият нещата.
- Може и да спя с теб, но ще е само за да си върна Бил.
- О значи ще паднеш толкова ниско.
Ерик се приближи толкова близо, че всеки момент щеше да целуне Суки. Тя го привличаше въпреки всичко. Не само кръвта й., просто тя го възбуждаше дотолкова, че му идеше сам да се застреля заради мислите си. Каква утешаваща мисъл е, че вече е мъртъв.. Какъв късмет да е вампир.
- Суки, все пак трябва да дойдеш в къщата на Бил утре вечер или днес и да изясним всичко. Ако трябва ще доведа и Лорена. Интересно ми е тя къде е била по-време на отвличането и все пак тя трябваше да надзирава нещата.
- Нищо чудно и тя да го е отвлякла.
- Ами Лорена не е чак толкова силна, а и тя едва ли е си цапа токчетата в някакъв си човешки ресторант пълно с мезета за нея.
- Незнам, Ерик . Ще намина довечера.
- Добре. До скоро скъпа.



Героите и историята принадлежат на Шарлейн Харис и Алън Бол. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.