Из мислите на Ерик :
“За да бъде с майка ми отново, баща ми направи голяма жертва, но след като остана с мен и ми даде това което трябваше. Направи ме това което съм. Истински вампир. Добър или лош...това няма значение особено. Но отсега нататъка винаги ще се стремя да правя и да бъда това което искаше баща ми. И да се опитам да създада мир между вампирите и човеците.
Това което баща ми се стремеше да прави през целият си живот. Независимо жив или мъртъв, особено след промяната внесена в живота му от майка ми.”

- Ерик
- Да, кралице.
- Трябва да се върнеш в Бон Темпс.
- Защо? Все още искам да знам всичко за баща ми.
- Ще научиш всичко за това не се безпокой. Но Бил е изчезнал.
- А затва значи се чувствам така тъпо.
- Какво имаш предвид?
- Ааа нищо. Просто измамих Суки и тя пи от кръвта ми.
- Много лошо момче си!
- Е как! И какво за Бил. Трябва ли да го търся.
- Да, отиди да разбереш какво е станало. Все пак той знае много за вампирите, а и е ценен за нас. Знае, някой неща за Годрик.
- А ясно. Ще трябва да навестя Суки.
- Трябва да навестиш и Джесика. Тя е свършила някой бъркотии.
- Сериозно? Мислех, че Бил я е научил как да се държи.
- Е явно не е.
- Ще си имам проблеми изглежда.
- Явно винаги аз трябва да спасявам Суки. Ще ми бъде длъжница за дълго време.
- Е, ще трябва да намериш начин да ти се издължи.
- Няма да ми стигне вероятно времето. Все пак е човек, но винаги ще измъдря нещо, за да я закова за мен достатъчно време.
- Ти...да не си влюбен в Суки.
- Аз ли? Не няма такова нещо. Ще тръгвам към Бон Темпс преди да се е съмнало.
- Разбира се. Няма проблем. Ако има нещо се обади.
- Чак пък проблеми. Fortuna favet fortibus*, Кралице *превод от латински Съдбата обича смелите*
- Nil desperandum, Ерик * превод от латински Никога не се предавай*
Ерик се поклони и изчезна с скоростта на светлината. Скоро беше в Бон Темпс. Отиде до бара на Мерлот, но там я нямаше Суки, както и Джесика.
Кой знае какви ги бяха забъркали и двете. По дяволите жените. Не успях да науча всичко за татко, но свърша ли с кашите, ще науча всичко което трябва.
Отидох до къщата на Бил.
- Джесика
- Оoo, Ерик.
- Джесика престани да се държиш като разглезена хлапачка, разбрах, че си изпила някакъв шофьор на ТИР. Но толкова явно, че сега водят разследване.
- Е какво от това – отвърна Джесика и си зарови пръста в косата.
- От тук нататъка ще слушаш мен. Бил го няма и няма и как да те контролира.
- Не можеш да ме командваш.
- Да мога. И ще ме слушаш. В вампирския свят си има правила, както и знаеш вече. Ако не ме слушаш заминаваш директно на съд пред главния шериф на страната, но вече си била при него и не би искала да се срещате. Отново.
Джесика потрепери, спомни си ужаса.
- Да, Ерик. Ще слушкам.
- Да и да оправиш тука кашата. И никакви такива изпълнения повече.
- Добре .
- Суки къде е.
- Незнам.

Вляво небето е синьо, вдясно - розово,
карам по 92 магистрала, където мостът сякаш докосва небето...